OKLYS^®

Болката – защитен механизъм на организма, който изисква внимание

В съвременната медицина се възприема, че всяка болка изисква лечение

Усещането за болка е свързано с различно по сила и продължителност страдание, познато на всеки човек от раждането до дълбока старост. Самото усещане за болка е индивидуално и затова се говори за нисък и висок праг на търпимост: някои понасят спокойно различни болкови дразнения, докато други се оплакват и при незначителни болки. Това свързва болката и с емоционалната природа на човека.

Всъщност болката е защитен механизъм на организма, който сигнализира за увреда – остра или хронична. Трябва да бъдат установени причините и в повечето случаи - да се предприеме терапия, за да бъде преустановена болката.

За да усетим болка, е необходима стимулация на определени болкови рецептори - свободни нервни окончания в различни органи като кожата, сухожилията, вътрешните органи, кръвоносните съдове, костите и др. Сложният механизъм за усещане на болка се формира под въздействието на механични, термични, химични фактори, възпалителни, както и на процеси, които предизвикват разрушаване на тъканите. Липсата на кислород например предизвиква мигренозна, мускулна или сърдечна болка. Бъбречната, чревната, жлъчната колика пък се пораждат като следствие от разтягане на гладката мускулатура. Сигналите от болковите рецептори се пренасят чрез гръбначния мозък до главния мозък.

Броят на болковите рецептори е по-голям в обвивката на кръвоносните съдове и обвивките на някои вътрешни органи – плевра, перикард, перитонеум и други.

В някои случаи първопричината за болка е в един орган, а тя се проявява в друг - например при инфаркт може да боли в рамото, надолу към едната ръка или дори в стомаха и да се мисли за гастрит или язва. Тогава става дума за отразена болка.

Болката се дели основно на остра и хронична. Острата представлява предупреждение за внезапна опасност, а крайната цел е да се запази целостта и хомеостазата на индивида.

При остра болка най-често става дума за нараняване или болестна проява на организма. Нейната продължителност е между няколко минути и няколко дни.

За хронична болка говорим, когато състоянието е по-продължително – обичайно повече от 3 месеца. Един от всеки 15 възрастни в Европа има редовни оплаквания от болки. Най-често това са болки в гърба, кръста, както и вследствие на артрити и остеоартрити. Неочакваната силна болка, когато са налице и нарушения в жизнените показатели (хипо/хипертония, тахикардия, повишена температура) трябва да бъде незабавно уточнена, защото може да са прояви на животозастрашаващо състояние.

Когато е налице стимулация на специфични рецептори на болката, тя може да бъде соматична – произлизаща от тъкани като кожа, мускули, стави, кости и сухожилия, или висцерална – когато е във вътрешните органи като черен дроб, черва, панкреас и др.

Невропатичната болка идва в резултат на заболяване или травма на нервна тъкан и произхожда от дълбините на периферната или централната нервна система. Може да се появи и без нараняване – когато рецепторите на болката и сетивните пътища са с нарушени функции. Мозъкът разпознава импулс, за който не се открива видима причина.

Болковите синдроми са част от симптоматиката при повечето остри и хронични заболявания. Самата болест определя и различни характеристики на болката.

Най-честата неврологична болка са различните видове главоболие – от стрес, тензионно, клъстърно (периодично повтарящо се), инцидентно, мигрена. Във все по-млада възраст се появяват и другите масови неврологични болки на съвременния човек – болките в раменете, гърба и кръста. Част от тях са свързани със заболявания или просто притискане на периферните нерви, което се дължи на обездвижване и отслабване на мускулатурата.

Онкологичните заболявания са свързани със силни и продължителни болки, които може да са остри или хронични. Обичайно острата болка при рак се дължи на следоперативни рани и се овладява бързо. Много съществен проблем е хроничната болка, която е свързана с увреждания на нервите – когато растящият тумор притиска нерв или произвежда токсини, които увреждат нерва.

Когато човек дълго време не обръща внимание на поносима болка или се самолекува, за да я потушава, това може да доведе до пропускане на сериозни заболявания и откриването им в напреднали фази. Затова самолечението, и то за продължителен период, не бива да се допуска. Човек трябва да бъде особено внимателен при силно главоболие с внезапно начало, както и към острата гръдна болка – консултацията с лекар е задължителна. Внимание се изисква и в случаите на по-дълготрайно главоболие или при протичане с нетипични за човека характеристики.

Най-важното е причините и проявите на различни типове болка да се установяват навреме. Съвременната диагностика включва различни методи, сред които кръвни изследвания, неврологичен/кардиологичен статус, снет от специалист, ЕКГ, компютърна томография, ангиография, ЕЕГ, ядрено-магнитен резонанс, доплерово изследване, гастроскопия, колоноскопия и др.

С богат набор от възможности се борави и при контрола на болката. Възприето е хуманното отношение в медицината, което изисква всяка болка да се лекува. Основна цел е да се премахне причината за възникване на болка, като се установи и лекува основното заболяване. Много често в хода на терапията обаче се налага и прием на обезболяващи, за да се облекчи страданието от болката.

Обезболяването чрез лекарства с различен начин на въвеждане/приложение е стандартна част от всяка съвременна интервенция в медицината и денталната медицина. За домашно лечение най-често се употребяват нестероидни противовъзпалителни средства, кортикостероиди или аналгетици – винаги при внимателно запознаване с лекарствената информация от листовката за пациента и след консултация с лекар.