OKLYS^®

Главоболие

Като главоболие се определя всяка болка областта на главата и/или лицето. Може да се прояви в една или повече области на главата - едностранно или двустранно.

Главоболието е едно от най-често срещаните патологични състояния, като годишно от различни форми на главоболие се оплакват близо две трети от хората над 18 годишна възраст. Статистиката в САЩ отчита, че това е най-честата причина за отсъствие от работа, а в Обединеното кралство е отбелязано като причина за загуба на над 25 милиона работни дни годишно.

По своя интензитет главоболието варира от неприятен дискомфорт до тежка инвалидизираща болка, нарушаваща възможностите на пациента да изпълнява ежедневните си дейности. Времетраенето му също се отличава с широки граници – от моментна болка, изчезваща за секунди, до главоболие, продължаващо с часове, дори дни. Може да настъпи внезапно или да се усилва постепенно.

Главоболието, особено в по-тежките си форми, може да се съпътства от други симптоми, като гадене и повръщане, зрителни или слухови феномени (например фото- и фонофобия). Продължителните форми могат да са причина за развитие на депресивна симптоматика.

В медицината се описват над 150 вида главоболие, които се обединяват в две основни категории – първично и вторично. За първично главоболие говорим, когато то не е следствие на друг патологичен процес, а за вторично - когато главоболието е симптом или изява на друго заболяване например хипертония, травма на главата, възпаление на синусите и т.н.

Най-често срещаните форми на първично главоболие са тензионното главоболие, мигрената (с или без аура) и клъстерното главоболие.

---

Тензионно главоболие

Това е най-често срещаната форма на първично главоболие. Повечето учени приемат, че важна роля за появата му играят патологични контракции на мускулатурата на лицето, скалпа и врата, които се причиняват от емоционално напрежение и стрес, някои химични вещества (например алкохол), физични въздействия, като силна светлина или звук, но точната причина все още остава ненапълно изяснена.

Тензионното главоболие бива епизодично, ако се изязява през по-малко от 15 дни месечно (годишно засяга над 60% от населението) и хронично, ако се изявява през повече от 15 дни месечно (засяга между 1 и 3% от пациентите). Проявява се за първи път по време на пубертета и засяга по-често жените.

Тензионното главоболие най-често се описва като притискане или стягане двустранно около главата, понякога обхващащо и врата, което не се повлиява от физическо усилие.

Епизодичните пристъпи на тензионно главоболие продължават обикновено няколко часа и изчезват без последствие, но хроничните форми могат да доведат дори до временна загуба на работоспособност.

Лечението на тензионното главоболие е относително лесно в по-леките му форми и по-трудно при хроничните. Целите а на терапията – бързо отшумяване на симптомите и превенция на нови пристъпи. Превенцията се осъществява с комбинация от здравословен начин на живот и релаксиращи техники като йога, когнитивна поведенческа терапия и др.

Основното средство за повлияване на вече изявена симптоматиката са бързодействащите нестероидни аналгетици.

Използването на нестероидни аналгетици (най-често нестероидни противовъзпалителни средства - НСПВС) трябва да се осъществява на принципа на най-малката ефективна доза. Следването на това правило е по-успешно с използането на медикаменти с по-кратък плазмен полуживот, тоест такива, при които максималната денонощна доза се достига с няколко приема.

Ибупрофен е един от най-използваните и респективно най-доказаните продукти от групата на НСПВС и може да бъде прилаган при тензионно главоболие с различен интензитет.

Иновативната формула на Оклис/Оклис форте – ибупрофен аргинин - позволява на активното вещество да проникне бързо в организма и да противодейства на механизмите на главоболието.

Двете форми Оклис 400 мг и Оклис Форте 600 мг от своя страна позволяват прецизно съблюдаване на принципа на най-малката ефективна доза, както при еднократен прием, така и в рамките на двадесет и четири часов период.

---

Мигрена

Мигрената е хронично, нерядко тежко, а понякога и инвалидизиращо заболяване. Тя е втората най-често срещана форма на главоболие, която засяга около 10% от населението между 18 и 50 годишна възраст, много по-често жените.

Етиологията на мигрената е неясна, но в развитието й участват механизми активиращи отделянето на болкови субстанции в кръвоносните съдове и сетивните нерви на главата. Отключващите фактори на тези механизми са много подобни на тези, провокиращи тензионно главоболие – психическо пренапрежение, някои храни (кафе, чай, шоколад, цитруси, алкохол и пр.), някои медикаменти (контрацептиви, орални антидиабетични средства, нитропрепарати). Доказана роля играе и наследствеността.

Главоболието при мигрена започва пристъпно, като в период от няколко часа до няколко денонощия преди началото се предхожда от така наречените продромалните явления – раздразнителност, умора, сънливост, жажда, запек и др.

Няколко минути до час преди появата на пристъпа при някои пациенти се описва така наречената аура. Тя представлява сбор от различни сензорни изживявания и други неврологични нарушения като тъмни или ярки светлинни петна, проблясвания, привиждане на различни светлинни форми, чуване на звуци или музика, мравучкане или иглички по крайниците, загуба на реч и др.

Пристъпът обикновено започва сутрин като болката се засилва в течение на 30 минути до 2 часа, след което се стабилизира. В типичния случай болката е едностранна, но в един от три случая засяга и двете страни на главата.

Болката е с умерен до много силен интензитет, има пулсиращ характер и се локализира в челната и слепоочната област. Засилва се дори при най-малкото физическо напрежение. Почти винаги е съпроводена с гадене, по-рядко с повръщане.

Терапията на мигрената извън пристъпите изисква съблюдаване на строг режим и диета – избягване на провокиращите фактори, включително храни и напитки, осигуряване на спокоен сън, изграждане на здравословен ритъм на работа и смяна на натоварване с почивка. По време на мигренозен пристъп се изисква пълен покой и отстраняване на всякакви дразнители - най-вече светлинни и звукови.

Фармацевтични средства на избор при мигренозен пристъп са:

• аналгетици и нестероидни противовъзпалителни средства
• агонисти на серотониновите (5HT1) рецептори – наричани още триптани
• антиеметици против гаденето и повръщането

Използването на нестероидни аналгетици (най-често нестероидни противовъзпалителни средства - НСПВС) трябва да се осъществява на принципа на най-малката ефективна доза.

---

Клъстерно главоболие

Клъстерното главоболие е най-тежката форма на първично главоболие. Засяга по-често мъжете.

Усещането е за силно и много силно, често изгарящо, едностранно главоболие в областта около и зад ухото с продължителност от половин до два часа. Пристъпите на клъстърно главоболие се проявяват неколкоклатно в денонощието, ежедневно в период от време (клъстер), който може да продължи от две седмици до два месеца. Обичайно първият от поредицата пристъпи настъпва два часа след заспиване. Най-често изявата на това главоболие е през пролетта и есента.

Понякога клъстерното главоболие се съпровожда и от други симптоми - например подуване, сълзене и зачервяване на окото, запушен или течащ нос само от засегнатата страна на главата.

Доказана роля в развитието на клъстерното главоболие играят прекомерното пушене и употреба на алкохол.

Клъстерното главоболие няма специфично лечение и се повлиява се слабо от обичайни аналгетици. В лечебния план играят роля: инхалация с кислород, венозно приложени триптани, някои локални анестетици.

---

Още статии: