OKLYS^®

Понятието дисменорея (лат. dysmenorrhoea) означава най-общо болка, изпитвана по време на месечния цикъл при жените. Започва няколко часа преди или с началото на менструацията и продължава един или два дни. Описва се като спазми на фона на постоянна болка ниско в корема, която се разпространява към кръста или предната/вътрешната повърхност на бедрата.

Медицината отличава два вида дисменорея - първична и вторична. Първична е, когато болката при менструация не се свързва с наличие на патологичен процес. Обикновено се проявява през първите години след началото на месечния цикъл. Вторична е менструалната болка, която се явява симптом на някаква заболяване (ендометриоза, хронична възпалителна тазова болест, и др.). Най-често се наблюдава във възрастта 30-45 години.

Основният механизъм на появата на болка при първична дисменорея е свързан с действието на хормоно-подобни вещества наречени простагландини. Повишенито ниво на простагландините по време на месечния цикъл при жените води до съкращение (контракция) на маточната мускулатура. Контрахираните мускули свиват кръвоносните съдове, които доставят кръв към маточната лигавица, а това води до нейната „смърт“ и последващо излющване.

Намаленият от контракцията маточен кръвоток стимулира отделянето на вещества, които дразнят ноцицепторите - нервните окончания, провеждащи болковите импулси.

Болката при дисменорея не е самостоятелен симптом. Тя често се съпровожа от гадене, отпадналост, повръщане, диария, главоболие и др. Едновременната им изява се обяснява с широкоспектърната роля на простагландините в организма.

Интензитетът на болката при първична дисменорея се повлиява от множества фактори – индивидуална чувствителност, стрес и психическото напрежение, безсъние и т.н. Обикновено след бременност и раждане симптомите намаляват значително.

Появата на дисменорея във възрастта над 30-35 години често е симптом на друго заболяване – например ендометриоза, миоматоза (миомна болест), кисти и тумори на яйчниците, частична или пълна непроходимост на канала на маточната шийка и т.н.

Сериозността на тези заболявания изисква задълбочено изследване и максимална прецизност при поставяне на диагнозата. Задължителна е консултацията със специалист-гинеколог, който след прегледа може да назначи ехографско изследване, ендоскопски изследвания – лапароскопия, хистероскопия, лабораторни изследвания – кръвна картина, нива на полови хормони и др.

Терапията на дисменореята се определя в зависимост от причината и силата на болката. Водещо при вторична дисменорея е разкриване и отстраняване на заболяването довело до поява на болка, докато при първичната основно е обезболяването – най-често медикаментозно. Използват се следните групи медикаменти:

• Спазмолитици – например дротаверин и хиосцин бутилбромид
• Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС)- например ибупрофен аргинин. НСПВС са особено ефективни, тъй като потискат продукцията на простагландини и така повлияват механизма на възникване на болката.
• Орални контрацептиви – потискат овулацията и свързаната с нея стимулация на продукцията на простагландини. Преписват се само от лекар.

Лечението с НСПВС се осъществява на принципа на най-малката ефективна доза за предпочитане с бързодействащи продукти.

Оклис и Оклис форте съдържат активното вещество ибупрофен L аргинин. Тази формула позволява бързо усвояване на активната субстанция и постигане на максимална концентрация в кръвта 20 минути след пероралния прием.

Съществуващите проучвания доказват, че чувствително облекчение на болката при дисменорея се наблюдава при 82,2% от жените на 15 минута и при 99,2% от пациентките 45 минута след приема на 600 mg ибупрофен аргинин*.